Какво е радиозасичане?

Радиозасичането първоначално възниква в страните от Източна Европа като военно-приложен спорт в края на 1950 г. Популярността на спорта расте лавинообразно, като до 1977 г. вече има проведени осем европейски първенства, а през 1980 г. се провежда и първото световно първенсто в Полша, където участие взимат общо 60 състезатели от България, Федерална република Германия, Норвегия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия, Югославия, Швеция и Швейцария, разделени във възрастови групи мъже, жени и юноши. Състезанието се провежда в спортен център „Сетнево“ – гр.Владиславово от 7 до 13 септември. Почетен гост на шампионата е Ноел Итън – VE3CJ, президент на Международния съюз на радиолюбителите IARU.

Участник на това първенство е и з.м.с. Минчо Петков, а з.м.с. Крстьо Пенков е участник на всички Европейски шампионати проведени до това време от 1965г. насам.Двамата са състезатели по Радиозасичане на Радиоклуб Троян.

Спортът радиозасичане, познат още като „Лов на лисици“ (на английски: Amateur Radio Direction Finding, съкратено ARDF) е технически спорт, който обединява умения за бягане в пресечена местност, ориентиране със карта и компас, аналитично мислене и способност за взимане на бързи решения. Основната цел в спорта е откриване на скрити радиопредаватели.

Самият спорт е много сходен със спортното ориентиране, като разликата тук се състои в това, че при ориентирането имаме нанесен маршрут, който определя последователността, при която трябва да се премине през контролните точки и самите те са отбелязани на картата. В радиозасичането се откриват радиопредаватели или радиомаяци, скрити някъде на терена на състезанието, посредством радиоприемник с насочена антена и не са отбелязани никъде на картата.

Състезанията се провеждат както на пресечен терен, така и в градски паркове. Всеки състезател на старта получава подробна топографска карта на района на състезанието с отбелязани на нея единствено позициите на старта и финала. Радиоприемникът е лично негов и се предоставя от спортния клуб.

Използват се два радио обхвата на излъчване от предавателите - 3.5MHz (КВ обхват) и 144MHz (УКВ обхват), на които се провеждат отделни състезания. Бяга се само на един обхват на състезание в дисциплините Класика 3.5MHz и Класика 144MHz. Състезанията в дисциплините "Спринт" и "Радиоориентиране" се провеждат на обхват 3.5MHz. В дисциплината "Маратон" се използват и двата обхвата комбинирано.

Намирането на предавателите става с т.нар. „пеленговане“ или „засичане“, а именно въртене на насочената антена на 180 или 360 градуса, при което силата на сигнала от предавателя се променя поради насочеността на антената.

Този метод се използва в радиолокацията на самолети от контролните кули на РВД на летищата, а в армията от ПВО отбраната. Това са тези въртящи се на 360 градуса антени, наречени пеленгатори или локатори, монтирани най-отгоре на самите кули. Повечето хора са се занимавали със настройка на телевизионна антена във времената на аналоговата телевизия. Тук нещата са подобни.

Методите на засичане на обхват 3.5MHz са по-слаб сигнал с феритната антена на приемника и по-силен сигнал, когато за момент се включва допълнителна пръчковидна антена тип "щир". Поради електромагнитната особеност на феритната антена, когато засичаме с нея и намерим слабия сигнал, ако се завъртим на 180 градуса ще намерим същия слаб сигнал, но в обратна посока. Тук в помощ идва щирната антена, която включваме за момент. Посредством нея бива засечен по-силен сигнал и се определя дали предавателят е пред или зад нас. Засичането на обхват 144MHz (УКВ) става само по максимално силният сигнал.

Всеки предавател излъчва различен и уникален за него код по морзовата азбука, който се разпознава лесно дори от хора, незапознати с телеграфната азбука.

Предавателите са 5 на брой (№ 1-2-3-4-5 плюс 1 финален, намиращ се в началото на финалния коридор) и работят в т.нар. "цикъл", като всеки предавател излъчва 1 минута, след което почива 4 минути и отново излъчва, получавайки работен цикъл от 5 мин, в които всеки предавател излъчва сигнала си по веднъж за 1 минута в рамките на 5 минути. Например, стартира се при започването на работа на предавател №1 след 1 минута №1 спира и след него веднага започва №2 и така до №5, след спиране на №5 отново започва №1. Финалният предавател излъчва постоянно в режим радиомаяк.

Понятието предавател тук се използва, когато той излъчва циклично с почивки, а радиомаякът или радиофарът излъчват постоянно радиосигнал.

Състезателите стартират през 5 минути индивидуално или в група, съдържаща бегачи от различните възрастови групи, когато участниците в състезанието са много.

Отчита се индивидуалното бегово време на всеки състезател поотделно, започнало с даването на старт и завършило с преминаването на финалната линия. В зависимост от възрастовата група състезателят трябва да намери 2, 3, 4 или всичките 5 предавателя по най-краткия вариант до финала.

Последователността на преминаване през предавателите се определя от самия състезател и тук вече идва и майсторството, свързано с развитите умения за четене на топографската карта и релефа на терена.

Отчитането на времето при старт, преминаването през предавателите и финал става по принципа на безконтактния четец. Състезателят носи на пръста си херметизиран безконтактен чип, а на предавателя има маркираща стационарна станция и контролен знак (бял и оранжев триъгълник, обединени в квадрат), както е в ориентирането. При маркиране на финала, цялата информация се изтегля от чипа и се обработва от специализиран софтуер.

Бяло-оранжевите контролни знаци, наречени още пирамиди или фенери се ползват само в класическите дисциплини и маратона. В спринта и радиоориентирането има само маркиращи устройства, тъй като предавателите са много добре скрити и маскирани.

Основно правило е спазването на контролното време, което е от 100мин. до 120мин. в зависимост от сложността на трасето и терена. Често пъти на състезания се е случвало шампиони да стават състезатели, не намерили пълния брой радиопредаватели, но спазили контролното време. Класирането обикновено се прави първо по събрани най-голям брой радиопредаватели и след това се взима предвид времето на пробягване на трасето. Когато състезател надвиши контролното време, той не се класира в състезанието. Победител е този състезател, който открие максимален брой предаватели за най-кратко време в рамките на контролното време, определено от главния съдия на състезанието.

Спортът радиозасичане съдържа пет дисциплини:

1. Класическо бягане на късовълнов (КВ) обхват на 3.5MHz. Бяга се с отделен приемник само за обхвата. Дължината на трасето е от 5км. до 10км в пресечен терен.

2. Класическо бягане на ултракъсовълнов (УКВ) обхват на 144MHz. Бяга се с отделен приемник за обхвата. Дължината на трасето е от 5км. до 10км в пресечен терен.

3. Спринт Съчетаване на две трасета само на обхват 3.5MHz. с междинен финал и общо 12 радиопредавателя с ниска мощност. Време за пробягване: 20-25мин. в средно пресечен терен или паркова зона.

Тук предавателите предават по 12сек. и почиват 48сек. по гореописания цикъл в рамките на 1 минута. Разделени са на две групи трасета с по 5 предавателя на различни честоти, като едните предават с по-бърза скорост от другите, за да няма объркване от състезателите. Останалите 2 предавателя са междинния финал, разделящ двете трасета и окончателния финал.

4. Радиоориентиране - обединява радиозасичане и ориентиране.

Тук се използват радиомаяци и мястото им е нанесено на карта, очертано с червен кръг. Те излъчват с много ниска мощност само в района на кръга на около 30м. и са много добре маскирани.

Радиомаякът не се различава съществено от радиопредавателя. Разликата се състои в това, че радиомаякът излъчва постоянно радиосигнал. В тази дисциплина се използват 1 финален предавател и 10 бр. маяци от които 5бр. предават по-бързо от другите, като са разделени на групи и работят на различни честоти, за да се различават от състезателите. Финалният предавател излъчва постоянно на собствена отделна честота и се чува по цялото трасе.

Състезателите бягат по свободно избран маршрут. Дължината на трасето е от 5км. до 10км.

Радиоориентирането е сравнително нова дисциплина и от няколко година насам се наблюдава една бързо растяща тенденция в нея да взимат участие състезатели от спортното ориентиране.

Картата отгоре е от бягането на Иван Сираков на европейското първенство през 2015г. в Чехия, където той се класира на 3-то място. През следващите години 2016г. и 2018г. Иван Сираков става двукратен световен шампион по радиоориентиране в елитната група при мъжете М21.

Отлични успехи в радиоориентирането през последните години показаха и сестрите Андрея и Евангелина Дяксови. Андрея е двукратна световна шампионка, а Евангелина - двукратна световна вицешампионка при жените W19.

През 2015г. на европейското първенство Андрея извоюва злато за България при W19 и се окичи с шампионската титла, а на европейското първенство през 2019г. сестра й Евангелина постигна същия успех, печелейки шампионската титла в същата категория.

5. Маратон - съчетаване на двете класически трасета на голямо разстояние на 3.5MHz и 144MHz с междинен финал за смяна на приемниците. Общият брой радиопредаватели е 12, а контролното време е 180 минути. Дължината на трасето е от 15км. до 20км.

Международните и държавните първенства се провеждат във формат от 4 дни по правилата на IARU, като съдържат първите 4 дисциплини. Маратонът обикновено се организира отделно, поради голямото натоварване в състезанието и поради това не влиза в официалните ранглисти.

Успехите на състезателите по радиозасичане на Радиоклуб Троян са многобройни, както на националните, така и на световните терени.

През 1977г. на европейското първенство в Скопие, з.м.с. Минчо Петков става европейски вицешампион и заедно с Кирчо Киров печелят първата европейска златна титла за България в отборното класиране.

На световното първенство през 1984г. провело се в Осло - Норвегия, Стефан Павлов от Троян и Николай Григоров от Враца печелят световна отборна шампионска титла. Тук з.м.с. Минчо Петков спечелва бронзов и сребърен медали при мъжете, а з.м.с. Кръстьо Пенков печели бронза и среброто при ветераните в съответните отборни класирания.

Този успех е повторен няколко години по-късно на 4-то световно първенство в Беатенберг – Швейцария през 1988г, където м.с. Златин Костов от Троян става световен шампион за юноши и заедно с м.с. Николай Митев от Троян и Боян Христов от Габрово печелят отборно сребърния медал. На това състезание з.м.с. Минчо Петков печели бронза при мъжете, а з.м.с. Кръстьо Пенков прибира бронза при ветераните в отборните класирания на съответните групи.

На провелото се 23-то европейско първенство в Банско – България през 2021г., м.с. Златин Костов става европейски вицешампион и с добавка от времето на м.с. Николай Митев, отборът при мъже М50, включващ и Даниел Николов от Стара Загора, извоюва втора златна европейска отборна титла за България.

Постиженията на троянските национални състезатели по радиозасичане досега включват 5 златни, 6 сребърни и 8 бронзови медала, спечелени за България на официални световни и европейски първенства от календара на IARU.

Радиозасичането предлага развиване на умения и способности като пространствена ориентация, съобразителност и умения за придвижване по пресечен терен, логическо и аналитично мислене, способност за взимане на бързи и точни решения в процес на физическо натоварване, както и основни технически умения. И не на последно място, този спорт възпитава любов към природата.